Територията на България е обитавана още от Каменната ера и Медно-каменната епоха. Археологически открития от това време са направени близо до Карлово, в региона на Нова Загора, Велико Търново, Видин, София, Тетевен, Троян и в Родопите. От това време датира и най-старото златно съкровище в света, открито край Варна.
Бронзовата епоха е ознаменувана с заселването на траките, които са споменати за пръв път от Омир. Те се занимават със земеделие и животновъдство и оставят по територията на цяла България доказателства за богата си култура. От това време датира Вълчитрънското съкровище. В XI-VI век преди новата ера се появяват първите тракийски държавни обединения, разцветът на които е през VII-VI в. пр.н.е. През I век пр.н.е. техните земи са завладени от Рим, а от V в. са включени във Византия. Последващото славянско преселение на Балканския полуостров, през VI век постепенно ги претопява и подготвя “почвата” за създаването на младата Българска държава.
|
| Първото Българско царство |
През втората половина на VII в. прабългарите се настаняват трайно на територията на днешна Североизточна България. Техният съюз със славяните води до образуването на Българската държава, призната от Византия през 681 г. Легитимен водач на държавата става прабългарският хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.
По врема на управлението на хан Тервел (700-718) тази млада държава се разширява териториално и превръща в голяма политическа сила. При хан Крум (803-814) тя граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия ...
Прочети още
|
| Втората българска държава |
През 1018 г. след продължителни войни България е покорена от Византия. Свободолюбивите българи още през първите години на византийското управление започват да воюват срещу него. През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър отхвърля властта на Византия. Като естествена последица се основава Второто българско царство,начело с Асен,а Търново става столица. След него върховният пост поема Петър.
Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат Калоян (1197-1207), а по времето на цар Иван Асен Втори (1218 -1241) Второто българско царство достига ...
Прочети още
|
Разделянето на страната на две царства-Видинско и Търновско , вседствие на болярски разногласия води до отслабване й. Тя става лесна плячка за Османската империя през 1396 година. В продължение на почти пет века България е под нейно управление. Началните години са съпътствани със спорадични и неорганизирани опити за извоюване на свободата. По-късно появата на хайдутите позволява основаването на добре организирано национално-освободително движение.
Прочети още
|
XVIII в. е обагрен с започналото развитие на българската просвета и последващото формирането на българската нация, след години на подтисничество. Тръмплин за това става трудът на монаха Паисий Хилендарски-“История славянобългарска”, написана през 1762 година. Тя подтиква българския народ да осъзнае и оцени своята националност и да поеме идеите за национална свобода, водещи до установяване на национална църква, образование и култура.
Разбунените духове водят до началото на организираното революционно движение за освобождение от османското господство, с делото на Георги Сава Раковски ...
Прочети още
|
| България след Освобождението |
През 1876 г. избухва Априлското въстание–първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. То е жестоко смазано и удавено в кръв, но успява да привличе вниманието на европейските страни към българските национални въпроси. Така в резултат на Руско-Турската освободителна война (1877-1878), българската държава е възстановена, но не е постигнато мечтаното национално обединение. Бившите български територии са разделени на три-провъзгласено е Княжество България с княз Александър Батенберг; Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана; а Тракия и Македония ...
Прочети още
|
През 1912 г. България участва в Балканската война, като заедно със Сърбия и Гърция се бори за свободата на Тракия и Македония. Лаврите са на българска страна в тази война, но в последвалата Междусъюзническа война(1913 г.) тя е победена от Румъния, Турция и предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, населени с българи.
Прочети още
|
Първата световна война носи за българия национална катастрофа и през 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис Трети. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България, от които тя губи излаза си на Бяло море, Западна Тракия става част от Гърция, Южна Добруджа се присъединява към Румъния, а околностите на Струмица, Босилеград, Цариброд и села от Кулско се дават на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Чрез българо-румънски договор през 1940 г. Южна Добруджа се връща на България.
Прочети още
|
През 40-те години на 20 век България се ориентира във външната си политика към Германия и силите на Оста. По-късно участието на български кавалерийски взводове на Източния фронт е прекратено. Цар Борис Трети подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи.
През август 1943 г. цар Борис Трети умира и регентството на младия цар Симеон Втори е провъзгласено за правителство на страната.
Прочети още
|
На 5 септември 1944 г. съветската армия навлиза в България и на 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за република и Българската комунистическа партия идва на власт. Тогава са забранени политическите партии извън Отечествения фронт,а икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации. В управлението на държавата последователно се сменят Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков.
Прочети още
|
Демократичните промени за България се поставят на 10 ноември 1989 г. Само 2 години след това е приета нова конституция и политическите партии са възстановени,а собствеността, отнета през 1947 г. се възстановява, чрез стартирането на приватизацията и връщането на земята.
През 1990 Жельо Желев става първият демократично избран президент на страната. До 1997 г. министър-председатели са: Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов.
През 1997 президент на страната става Петър Стоянов. Той назначава служебния премиер Стефан Софиянски. На 24 юли 2001 ...
Прочети още
|
|
|
|
|
